Есенни мечти в Родопите

Мястото, на което се влюбваш в мечтите си отново и отново…

Планината е място, на което всеки един от нас  – без значение от възраст, пол или социално положение, се чувства у дома. Тя ни дава една топлина,  едно чувство на приемственост и сигурност. А  през есента тази топлина придобива още по-големи размери.

Листата са се покрили с блестящ оттенък на жълто злато, разпръснати между зелените и строги иглолистни дървета по планинските склонове. Трептят нежно и тихо от полъха на вятъра, предизвиквайки по кожата ни пулсиращи нотки на вълнение. Дърветата изглеждат като подпалени, „изгарящи“ в червени и оранжеви нюанси, а падналите листа образуват безкрайни пътеки, покрити като с жълтици. Аромат на кестени и тиква, и мечти – безброй мечти..

На границата между митовете и легендите; между реалността и мечтите, Родопите откриват пред нас красотата на невидимото с очите. Навлизайки в нея захвърляш товарът от себе си, а чувството е като да поемеш глътка  въздух за първи път. Прераждане е думата, с която бих описала това свещено място.

Ако се заслушате внимателно ще чуете тъжната песен на Орфей към любимата му Евридика, мелодия пред която дори дърветата свеждат клони в плен на тази силна любов. И озвучени от хармоничната мелодия на лирата бавно се насочваме към следващата ни дестинация.

Вървейки из Каньона на водопадите единственото, което ще се върти в главата ви е въпроса „Как е събрана толкова красота на едно място?“. В непосредствена близост до гр. Смолян върху площ от около седем километра са разположени десетки водопади, които омагьосват и пленяват погледите на всеки дръзнал да мине трасето. Красиви са през всеки един сезон, но есента, топлите и пастелни цветове му придават малко по-различна и задушевна окраска. И ако сте любител фотограф, който търси вдъхновение, то това е точното място за вас. Най-голям и величествен сред редицата е водопадът Орфей, но не по-малко атрактивни са също така Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите. Трасето можете да изминете за около шест, седем часа спокойно ходене. Студени пръски изворна вода, разпрашена на стотици искрящи диаманти галят закачливо лицето на всеки посетител, а детското гласче вътре в нас не спира да крещи „Хайде, скачай вътре! Какво чакаш?!“.  Преминаването на тази еко пътека не е за всеки. Това е едно от онези девствени места, на които отиваш с ясната цел да задаваш въпроси в началото на пътя вървейки да стигнеш до техните отговори в краят му. Това е едно от онези неопетнени кътчета, на които поети интимничат със себе си и създават шедьоври. Природата, ти, ти и пак ти.

Тази част на Родопите е наситена от към пещери, което я прави доста привлекателна дестинация на запалените пещерняци. Тук са разположени едни от най-впечатляващите пещери, а легендите за тях са не по-малко интересни. Предводени отново от легендата за Орфей, ще имате възможност  да посетите „порталът към отвъдното“ – Дяволското гърло.  Не забравяйте да си намислите желание – хората вярват, че изворчето с лика на Богородица не само е лековито, но и сбъдва най-съкровените ни мисли. Ягодинската пещера също има какво да покаже и за какво да ви разкаже, затова не я изпускайте.

Малко по-нататък пред вас ще се открие забележителната фигура на Чудните мостове.  А това, което трябва да направите е просто да полегнете сред  купищата от листа, заравяйки длани дълбоко в тях, и да „гледате“ със затворени очи, стараейки се да усетите всяка една частица от това магическо място.  Един феномен, който нагледно показва колко могъща е Природата и какъв неповторим творец е тя. А ние трябва да сме й наистина благодарни, че е изваяла България като една богата на форми и забележителности страна – че е донесла частица от Рая тук на Земята.

А като говорим за магия, без съмнение едно от най-вълнуващите места от обиколката из Родопите е Асеновата крепост. Място, от което блика гордост, но и тъга. Носталгия към една златна, но забравена епоха. Носталгия по едни истински герои, носталгия по България. Тук историята е във всичко и „чака“ своите „слушатели“, на които да разкаже истории за  царе и императори, за паметни битки и горчиви падения, за силата на духа и вярата. Като говорим за история няма как да не споменем, че тук се намира и Момчиловата крепост.

След такава вълнуваща и наситена от емоции разходка, човек има нужда да остане насаме със себе си. А хотел „Екстрийм“ в Пампорово е точното място за това. Тук не само ще си починете, но и ще откриете радостта от малките, скрити дълбоко в същността ни неща.

Много и вълнуващи са възможностите за релакс, които се предлагат тук. И ако романтичната обстановка, която се разкрива от вашата тераса не е напълно достатъчна, то със сигурност  няколко часа прекарани в джакузи с пяна и  аромотерапия, пенливо вино и плодове с любим човек ще ви пратят на заслужена почивка в страната на удоволствията. Предлага се голям избор от масажи, като вие избирате дали да се отпуснете класически или да се оставите в ръцете на професионалистите за един лечебен масаж, след който ще забравите за болежките. Шоколадовата терапия е примамлива за всяка една дама, пред винената терапия, дори господата няма да останат безучастни.

Помислено е и за децата, за да бъде почивката ви наистина перфектна. Хотелът предлага множество забавления, сред които билярд, джаги, дартс и мини голф.

А какво по-хубаво от семейна разходка с колела или конна езда?

Ако пък сте на фирмено събитие то задължително премерете сили в една пейнтбол битка!

Вечерта можете да хвърлите няколко белота или да изиграете няколко партии шах на по чаша хубав коняк от лоби бара.

Не на последно място трябва да споменем и за храната – а Родопската кухня има какво да даде и може да задоволи вкуса дори на най-претенциозните гастрономи. Пататник, качамак, Родопски клин и онези вкусни чевермета, които плачат да бъдат поляти с няколко кани руйно домашно вино.

Ресторантът на хотел Екстрийм Пампорово предлага не само типична местна кухня, но също така и европейска, здравословна и веган. С няколко думи – всичко от което имате нужда е само на няколко метра от вас.

Тази част на Родопите предлага много възможности да напълните книжката си за Стоте национални обекта с печати, а също така и тази на Стоте национални кръчми.

Ако сте били на разходка до с. Широка лъка със сигурност от целия архитектурен и фолклорен рай със сигурност ще ви се прииска да похапнете нещо Родопско и традиционно. В механите тук  ще откриете не само това, но и ще се насладите на храната, но ще ви изпеят няколко песни под съпровода на гайда, но и местните ще ви разкажат някоя от многобройните си и вълнуващи ловни истории и приключения. Чевермета, курбани и дивеч са сред специалитетите, а продуктите са изцяло домашни и с гарант за неустоим вкус. А с домашното винце най си върви качамак с пръжки и вкусен пататник.

Грях е да посетиш Родопите и да не похапнеш Смилянски бобец.  Затова не се чудете, ами посетете с. Смилян и р-т. Няма да се изненадате ако ви кажа, че бобът в менюто на заведенията изобилства, като се започне от салата, та до основното. Паниран боб е сред  задължителните неща за опитване, като бобените кюфтета, бобеното руло, че и бобената торта изобщо не са за подценяване. За десерт ще ви издам една тайна – правят страхотен Марудник с кисело мляко и сладко от диви малини. Веднъж опитал този вкус никога не го забравяш!

А ако искате да изпиете чаша горещ шоколад или хубав мурсалски чай, то задължително посетете кулата на връх Снежанка. Снежанка е най-високия връх в района на Пампорово, а от кулата се открива неописуем изглед не само към Смолянските езера, а на 360 градуса –цяла Родопа планина!

Да си дойдем пак на думата с почивката, терасите и живописните пейзажи, които предлагат те. След вкусната вечеря се отпуснете, завити в топло одеало, с чаша вино в ръка; кажете „Обичам те“ на любимия човек и просто помечтайте…

На място като това мечти и реалност се сливат в едно завършено цяло, в което човек остава влюбен за цял живот. Влюбен в Пампорово, в Родопите – влюбен в живота!

Малко повече информация за нашия гост автор:

Ваня Величкова е на 24 години и е oт Перник. Наскоро е завършила с магистърска степен по Право! Браво :). Обожава да пътува и да бъде сред природата (личи си от написаното) и да открива нови и непознати места. За нея планината е нещо свято, което я зарежда и отърсва от проблемите и ежедневието. Тя и дава сили, с които се бори да покори всяка своя мечта! Успех, Ваня 🙂