Почивка сред аромата на боровите гори в Пампорово!

Ягодинската пещера е един от най-популярните туристически обекти в Родопите. И то не само в тази прекрасна планина, но и в нашата Родина въобще. Пещерата край село Ягодина е един от стоте национални туристически обекта на България. До сега съдбата не ми беше предоставя сгоден случая да я видя, затова сега очаквах срещата ни с нетърпение.

Дяволската пътека и Ягодинската пещера

Когато планирах посещението си, сметнах че удобен момент за това е непосредствено сред преминаването ми през Дяволската пътека на село Борино. Ако вече сте чели за премеждията ми там знаете, че се озовах в нейния край, на шосето между селата Тешел и споменатото вече Ягодина. Нямаше по-сгоден случай да посетя известната пещера, още повече че това вървеше с бонус. За да стигна до пещерата, трябваше да вървя около 3 километра през небезизвестното Буйновско ждрело. 2 в 1.

Буйновското ждрело

Да вървиш по шосето през Буйновското ждрело е като да влезеш гладен в хранителен магазин. Оглеждаш се на всички страни с едни ей такива ококорени очи. Вратът ми се издължи с няколко сантиметра да зяпам все нагоре към скалите на Орлово око. Навсякъде по склоновете на ждрелото е обрасло с гора, а реката кратко си тече в коритото, докато всъщност продължава да оформя последните детайли на ждрелото със своето постоянство.

Така вървя около 2.2 километра, когато стигам до разклон. Там един “турист” ми сочи правилното дясно отклонение за пещерата. Наляво по шосето е пътят за селото. Да си призная много ми се искаше да поема към него, защото се виждаше как той буквално влиза в скалата в нещо като полутунел. Умората от прехода през Дяволската пътека си казваше своето, а и слънцето печеше точно над мен и правеше движението ми през ждрелото малко мъчно. Като допълним и непрекъснатия поток от автомобили и камиони, които минаваха край мен (шосето на ждрелото е доста тясно), вярвам, че ще оправдаете избора да поема директно към пещерата без да се отклонявам.

Пътят до Ягодинската пещера

Вървях още около 800 м. и пристигнах. Ето къде са отивали всички в задминаващите ме автомобили. Ако вчера на Ухловица не видях почти никого, днес при Ягодинската пещера се беше изсипала половин България и значителни части от Турция. Народ, коли, автобуси и то в делничен ден. Стигнах до информационната табела и се зачетох – влизане на всеки кръгъл час (позната история), първо влизане 09:00 ч., последно в 16:15 ч. (обедна почивка между 12:00-13:00), билетът за деца е 4 лв., за възрастни 7. Още една табела изброява безчет забрани, които трябва да спазвате вътре – не се пипа нищо, забранено излизането извън пътеката, не се пуши, не се цапа, не се допускат кучета и… не се снима! Много кофти.

Инструктажът преди влизане

Докато хапвах, успях да си почина добре и да чуя предварителния инструктаж, на който е подложена всяка група преди да влезе в пещерата. Хубаво е да се внимава по време на такива кратки беседи, защото се казват важни неща, на които обикновено шумните и неорганизирани туристи не обръщат внимание. Обаче тук са го предвидили – имат си мегафон.

Разказът на екскурзовода

Трябва да призная, че указанията, които дава служителят пред Ягодинската пещера са много добре подредени. Представляват смесица от данни за историята на пещерата, как е облагородена, какво може и не може да се прави вътре, откъде можете да си купите диск със снимки от пещерата и къде да си поставите печат в книжката за 100-те обекта (на една от първите сергии до касата за билети, има си голяма указателна табела). Докато слушате се пазете, защото по пътя минават автомобили.

Влизаме в Ягодинската пещера

Става 14:00 и след като за втори път съм изслушал беседата-инструктаж, водачът Тони повежда групата ни през Ягодинската пещера. Той между другото е адски забавен и ще направи престоя ви в пещерата много интересен. Тя е млада, само на някакви си 275 000 години и за разлика в Ухловица в нея са намерени следи от човешка дейност. Прилепите обаче старателно се крият от хората, няколко нива по-нагоре.

Залата с коледното дръвче и гербът

Почти веднага след като навлезете вътре ще попаднете в една малка зала с… коледно дръвче, при това украсено. Оказва се, че местните пещерняци имат традиция, датираща от 1970 г., да посрещат Нова година на това място. Плясъкът, в който е засадено дръвчето и високата влажност на въздуха направо го консервират и то издържа до 4 години преди да му увехнат и окапят игличките. Друга забележителности в близост до елхата е гербът.

Колкото и странно да ми се стори,  тук се правят и бракосъчетания. Тони се шегува, че от всички 349 двойки, които са венчани тук, няма нито един развод, защото условието било те да се правят в Дяволското гърло. Там влиза двойката, която е взела решение да се разведе и излиза само жената, тъй като дори дяволът не искал жените при себе си и затова ги връщал обратно.

И за да ви докажа, че Тони е истински шегаджия ще ви споделя още нещо, което той разказа. В пещерата има скално образование, наречено “неосъществената целувка” – сталактит и сталагмит, които са на 15 сантиметра един от друг и ако решим да наминем след 300 години ще ги видим съединени. Но няма смисъл да броим години, тъй като лесно можем да се ориентираме по сериала Дързост и красота – свърши ли, значи е време да тръгваме за насам.

Залата със следи от срутване

В следващата зала могат да се видят следи от срутване. Последното такова е от 80-те години на миналия век. По време на срутването в пещерата имало двама електротехници, които са работели по осветлението, когато чули шум. Помислили че е реката, но видели, че прилепите бягат и решили да излязат. Тогава разбрали по радиото за земетресение в Солун с магнитуд 6.5, което причинило срутването. От тогава нито е имало повече срутвания, нито някой от двамата техници влезли повече в пещерата. И точно, когато всеки от групата ни старателно оглеждаше тавана, за да открие евентуални възможности за нови срутвания, Тони ни успокои като гарантира, че до 14:00 часа няма да има срутване. А когато някой подвикна “То 2 часа мина…?!?”, той като че се стресна и хукна да бяга. Добре ни го изигра, като в Народния, та нали в 14:00 бяхме още пред входа на пещерата?!

Перлите в Ягодинската пещера

След това ви предстои да видите една забележителност, която я няма в другите пещери в околността. Има малки перлички, които се образуват от падането на водата върху пясък. За да се получи това, без участието на мида се изисква съвпадението на няколко уникални фактора. Накратко падащата вода кара малките перлички да се завъртат в нещо като малко легло и с полепващия по тях пясък и разни други научни факти, звучащи повече като магии, перличките стават все по-големи и по-големи. От пещерния клуб в Чепеларе се е наложило да ги заключат зад стъклени витрини, тъй като е имало опити (някои от които успешни) за кражба.

Ягодинската пещера е проходна и влизайки от едно място, се излиза от друго, на около 800 метра по-нагоре по шосето. След като се излезе от пещерата, на още 200 метра по-нагоре по пътя е естествения вход на пещерата, където са намерени останки от пребиваване на хора на около 6000 години. Непременно намерете време да видите и тях.

09:00 – 16:15 (влизане на кръгъл час)

работно време

7 лв./възрастен и 4 лв./дете

такса вход

0.0 км

дължина на маршрута (в посока)

70 мин.

времетраене на обиколката

41.628804, 24.329921

GPS координати на паркинга

Много лесна

Трудност