Почивка сред аромата на боровите гори в Пампорово!

През втория ден на моят #RodopiTrip ми предстоеше пътуване до село Момчиловци, където трябваше да посетя две скални образувания, носещи съответно имената Дупчов камък и Кърджалийски камък. Двата обекта са разположени много близо един до друг и лично аз препоръчвам отидете ли до единия, да видите и другия.

Как се стига до село Момчиловци?

Село Момчиловци

Само 21 км. (до 30 минути с автомобил) делят Момчиловци от хотел Екстрийм Пампорово. Стига се лесно, като се поеме в посока село Проглед, Роженски проход и след като стигнете до село Соколовци завивате наляво. Има указателна табела, така че няма да се объркате.

Когато някой спомене „село в Родопите“ то ние неизбежно си представяме хубави къщи, от онова време, разположени по не много стръмни била, а от всякъде в селото лъха онова гостоприемство и топлота, за което хората, които не са посещавали Родопите, само са чували. Е, Момчиловци е точно такова село.

Кратка история на селото

Гледка от дупчов камък

Траките са населявали днешното землище на селото още от древни времена, свидетелства за което са запазени в местния музей, който ви предлагам да посетите. За селото можете да намерите много информация в Интернет, затова ще ви оставя сами да проучите, това което би било интересно лично на вас. Само ще ви спомена два любопитни факта.

Първият е че в селото и неговите околности има разположени цели 25 параклиса. Лично успях да видя два от тях.

Другото, което много ме впечатли, когато четох за тази дестинация е, че най-популярната марка кисело мляко, продавана в Китай, носи името Момчиловци. От компанията производител избрали името, като посетили селото и останали много впечатлени от красивата природа и спокойните възрастни хора. Удивително, нали?!

Духът на родопските села

Още с влизането си в селото ме грабва някакво особено чувство, че отивам на място, в което хората са много задружни и гостоприемни. На входа ме посреща много хубава илюстрация на жена в българска носия и погача.

Това, което ме заинтригува беше, че над нея имаше надпис „Набор 1955“. Дали това не беше финансирано и изградено със средствата и трудна на хората, родени през тази година в село Момчиловци? Не знам, но видях подобни надписи на още няколко места в селото. Вероятно е нещо, като местна традиция, наборите да се събират и да правят нещо за родното си място. Намирам го за много добра идея, която си заслужава да се пренесе и на други места в Родината ни.

Началото на пътеката към Дупчов камък

началото на пътеката към дупчов камък

Направих няколко снимки на влизане и заинтригуван за нравите на хората, живеещи тук, продължих към мястото, което предварително бях задал на GPS-a за моя изходна точка. Намираше се в югозападния край на селото по една асфалтирана улица, която постепенно се превърна в черен път, което беше сигурен знак, че трябва да оставя автомобила и да продължа пеша. Съветвам ви да го направите и вие. Не мога да кажа, че мястото е съвсем удобно за паркиране, но все ниша за един автомобил ще намерите, а и трафикът наоколо не е голям. (GPS 41.65828, 24.77933).

Първата цел за деня беше Дупчов камък. 

към дупчов камък

И двата обекта бяха много близо един до друг, но на нито една от трите карти, които ползвах нямаше път до тях, макар да бяха отбелязани, като обекти. Аз се повъртях малко повече от оптималното трасе, но това можеше да се очаква. Липсата на ясни и точни табели допълнително усложни нещата. В крайна сметка трасирах пътя с GPS-а си, така че да нямате проблеми, ако искате да се отбиете до тук. А аз няма как да съжалявам за малко по-дългата си разходка, защото това ми осигури хубави гледки за снимане. 

екопътека дупчов камък

След като оставите автомобила си тръгнете по черния път между къщите и почти веднага ще стигнете до чешма (GPS 41.657752, 24.78098), където пътя се разклонява на две. Тук трябва да продължите надясно.

чешма село момчиловци

Ако вдигнете поглед нагоре, леко вляво ще видите Кърджалийски камък, но на мен още не ми беше дошло време за него. После щях да го търся, сега беше ред на Дупчов камък.

От чешмата се тръгва по-широк черен път, който само след 600 метра ще ви отведе до параклис св. Петка. (GPS 41.65341, 24.779533). Денивелацията е почти незначителна, което прави прехода подходящ и малки деца, между впрочем както и целия преход. След като разгледате параклиса продължете по пътя, по който сте вървели до сега. Той се извива, правейки ляв завой, за да достигне само след 100 метра до много ключово място, което не бива да пропускате, ако не искате да обикаляте като мен. (GPS 41.65402, 24.78063).

Разковничето на пътеката!

Там ще видите малка табелка сочеща наляво с надпис „Към кръста“. Тук трябва да я последвате, като завиете наляво. Аз пък реших, че кръст не търся, търсех Дупчов камък и продължих направо, което се оказа грешка. Продължих по пътя, който се виеше завой след завой, а камъкът така и не се показваше на хоризонта. Нямаше и никакви изгледи за това. За мой късмет срещнах двама овчари, които с онзи страхотен родопски диалект (за съжаление не мога да ви го предам, просто трябва да го чуете сами) ме упътиха за посоката. Оказва се, че съм само на 200 метра от целта. Трябваше да свия вляво и почти веднага стигнах до малък параклис, носещ името на св. св. Петър и Павел. (GPS 41.65576, 24.78192). От там вече беше съвсем близо.

Но вие не правете като мен, а завиите наляво по указанието на табелката. Следват около 400 метра до Дупчов камък, като денивелацията става малко по-сериозна, но не е и нищо, от което би трябвало да се притеснявате. Няма и възможност да загубите пътя. Една указателна табела точно преди финала, ще ви упъти точно за посоката и ето че вече сте на Дупчов камък.

кръста на дупчов камък

Дупчов камък и гледката от там

Гледката от там ще ви грабне веднага. Вижда се абсолютно цялото село и целия този килим от къщи, разстлан по околните баири няма как да не ви остави равнодушни. Ако сте фотограф, дори само любител, неминуемо ще ви се прииска да извадите наличното оборудване и да направите хубави панорамни снимки. Има много материал уверявам ви. Мястото е невероятно красиво и е като за картичка.

гледка от дупчов камък

Самият камък всъщност си е доста висока скала, затова ви съветвам да сте внимателни, когато сте горе и да не се разсейвате. Мястото е облагородено с осветление (дар от набор 1964), метален кръст и пейка, от която можете да съзерцавате селото на спокойствие. Каквото и да ви разказвам за видяното от мен, няма как да ви го предам с думи. Снимките от части могат да ви дадат обща представа, но ако трябва да сме честни, просто трябва да поставите Дупчов камък в списъка си с обекти, които да посетите в Родопите и то в графа задължителни. Величествена родопска гледка е това.

караджов камък

От тук се вижда и другата дестинация, която можете да посетите тук – Кърджалийски камък. Скалата най-дясно в кадъра. Сега след като вече сте се качили на Дупчов камък можете да се отклоните малко и като мен да посетите и параклиса св. св. Петър и Павел, който е съвсем наблизо.

 

24/7

работно време

0

такса вход

1.3 км

дължина на маршрута (в посока)

25 мин.

времетраене на разходката

41.65611, 24.78027

GPS координати

Средна

Трудност