Почивка сред аромата на боровите гори в Пампорово!

Беше топла августовска утрин в планината. Тъкмо слънцето започна да напича и да напомня за своята мощ, когато ние се отправихме на поредния си поход… този път към светата обител – Бачковският манастир. Стегнахме раниците, заредихме фотообективите и потеглихме  от хотел Екстрийм, Пампорово в посока Асеновград и Пловдив. Пътят, както знаете се вие покрай коритото на река Чепеларска, километрите не са много – около  60, а времето за пътуване – по-малко от час.  Бачково се намира на 30 км. от Пловдив и на около 170 км. от София.

Пристихнахме преди 9 сутринта, и вече беше пълно с хора, дошли не само от всички краища на страната, но и от чужбина. Паркирахме на платения паркинг, но много от хората бяха оставили автомобилите си  на пътя – колоната започваше много преди манастира и на практика към обяд ще е доста трудно да се намери място за паркиране.

По пътя към самия манастир ни посрещна цяла улица, пълна с щандове, на които се продаваха всевъзможни стоки – различни видове локум, билки и сладка, керамични изделия, плетива и много други нетипични неща, които човек все по-рядко може да срещне в магазина, и то с такова качество.  Е, и ние не пропуснахме да си вземем нещо за спомен.  До манастира стигнахме за около 10-на минути, спирайки се почти на всяка сергия.

Трябва да знаете, че вътре снимането е строго забранено, а на входа ни посрещна и един дълъг списък с правила преди да влезем в светата Божия обител. Манастирският комплекс е сред най-старите в страната като се нарежда на второ място след най-големия – Рилският манастир.

Манастирът е и сред най – старите на Балканския полуостров като е осъществявал взаимодействието на три култури – византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.  Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

Малко повече за историята на манастира…

Bachkovski_manastir.jpg

Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на на император Алексий I Комнин. Манастирът се развива първоначално на грузинското монашество. В края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на намиращата се в близост крепост Петрич. Преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници подпомага осъществяването на връзките на средновековна Грузия с Византия. В манастира е запазена икона от 1311г., подарена от грузинците Атанасий и Окропир.

През далечната 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на цар Иван – Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещание за помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В следващите близо двайсет години културният живот в манастира процъфтява, благодарение на покровителството на цар Иван – Александър, който оставя богати дарения. Интересен факт е, че по негово време са зазидани отворените аркади на горния и долния етаж на  манастирската костница. Негова е и поръчката на стенописите в новообразуваните ниши: портрет на Иван- Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а на долния етаж портрети на по-старите ктитори – грузинци.

През 1393 г., когато Търново пада, патриарх Евтимий е прогонен в „Стенимах“- предполага се, че става въпрос за Бачковския манастир . Той продължава своята книжовна дейност до смърта си през 1404 г. Погребан е в “църквата на  Петриотиса“, отъждествявана с тази на манастира. Доста учени не приемат, че намереният гроб през 1905 г. под църквата „Св. Архангели“ е негов.  Тук почиват останките и на екзарх Стефан и патриарх Кирил Български.

Така манастирският комплекс се превръща в единственото съхранено упокойно място на българските църковни предводители, като по този начин се обозначава приемствеността в българската духовна йерархия.

В края на 18 век Бачковският манастир вече е ставропигия на Цариградската патриаршия.

През 40-те години на 20 в. в Бачково е евакуирана Пловдивската семинария, като след опустошителен пожар през 1947 г. е унищожена богатата семинарска библиотека.

Манастирските сгради образуват два правоъгълни двора – северен (по-ранен) и южен, добавен през 30 – те години на XIX в. На два пъти сданията са били разрушавани от пожар. В центъра на комплекса красив шадраван посреща посетителите. Освен основната църква „ Успение на Пресвета Богоридица“  манастирският комплекс включва още храмовете „Св. Архангели“  и „Св. Никола“, както и килийната църква  „Вси светии “.

Bachkovski manastir

Главната манастирска черква е построена през 1604г. върху основите на някогашната Бакурианова църква. В нея се намира и прочутата икона на Богородица Влахернска, обкована със сребро  и смятана от миряните за чудотворна.

След като я посетите, не забравяйте да разгледате и долепеният до нея храм „Св. Архангели“.  Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил. Според прението тя е издигната от Алексий I  Комнин, но според археолозите тя е строена преди XIII  в. и най-вероятно обновена при цар Иван –  Александър.

В южната част на двора се издига църквата „Св. Никола“, която впечатлява  със стенописите си от 1840 г., дело на Захари Зограф. Построена е между 1834г и 1837г.

Интерес за нас бе да разгледаме старата, неизползвана  сега трапезария, която се намира на приземня етаж в южното крило на манастрира. Формата на помещението е правоъгълно,  с полуцилиндричен свод и оформена абсида, в която е бил трона на игумена. Запазена е мраморна маса с пейки, които са използвали монасите за да се хранят в продължение на повече от два века. За датата на построяване на трапезарията се разбира от един изчезнал днес надпис, според който това се е случило през 1623 г. Цялото пространство на трапезарията е изрисувано със сцени от историята на християнската църква, съпоставими само с най-хубавите светогорски образци. През 19 в. е изрисувана външната стена на трапезарията от Алекси Атанасов, като в образите, които създава се разгръща цялата панорама на Бачковския манастир  и околността му. Тя включва и образите на главните ктитори и обновители през годините на манастира (Григорий Бакуриани, Алексий I Комнин, Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобразява ежегодното църковно шествие, на което можем да присъстваме и в наши дни, с чудотоврната икона на светли понеделник (след Великден). Това е най-голямата панорамна художествена композиция в България, която може да бъде видяна именно тук, в Бачковския манастир.Bachkovski_manastir.jpg

Следващата  „спирка“ по маршрута от манастира бе Костницата, която представлява  двуетажна гробищна църква, намираща се на около 300 м. източно от основните сгради на манастира.  Реставрацията на храма и неговите стенописи е осъществена благодарение на кипърската фондация „ Левендис“ през 2000 г. На първия етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм.

Манастирът разполага и със собствен музей, в който могат да бъдат видяни ценни  икони, стари богослужебни книги, както и различни образци на църковното изкуство от различни епохи.

Естествено, след като разгледахме всичко не пропуснахме и да се сдобием с печат на БТС, тъй като Бачковският манастир е един от 100-те Национални туристически обекта. Както разказах по-горе манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира.  Тук може да намерите буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите— редки билки, домашни сладка от диви плодове, различни млечни продукти, родопски одеяла и други.

Bachkovski_manastir.jpg

След като разгледахме светата обител, продължихме своята  разходка към резерват „Червената стена“. Това е най-големият биосферен резерват в Родопите. През 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на Юнеско „Човекът и биосферата”. Обхваща обширни територии по долината на река Чепеларска  и живописните склонове Добростан- карстов масив в Западни Родопи.

До резервата се стига по пътека, която тръгва от манастира. По пътя на всеки 500 метра е изградена чешма, така,че дори и да не сте си взели вода със сигурност няма да останете жадни. По нагоре стигнахме до полянка, на която много хора бяха разпънали одеяла и си правеха пикник. Около 200 м. по-нагоре пред нас се откри чуден водопад – Бачковския,  чиито води падаха от 10-15 м. височина.

Малко по-нагоре започна и самият резерват. Основната цел на резервата е опазването на разнообразните растителни видове. Резерватът обхваща местообитанията и на голям брой животински видове, сред които – мечка, вълк, лицица, заек, сърна, различни видове пернати,  земноводни и много други. Всички ние знаем за съществуването на „Червената книга на България“, но знаете ли колко вида растения, обитаващи този резерват са включени в нея- цели 38 вида, 33 от категорията „редки екземпляри“, а 5 от категорията „ застрашени “.

Наши приятели са обхождали целия резерват, но според тях за целта е необходимо да се пренощува някъде. Ние не разполагахме с такова време и затова стигнахме само до Аязмото – малък параклис, сгушен сред ценни растителни видове, както и до т.нар. „Пещера“ – малка стаичка, до която се стига по стълби, която представлява своеобразна ниша в скалата. Там в специална книга срещу малък иконостас човек може да напише послание – свое желание , мечта. Както може да се досетите, и ние оставихме своя отпечатък върху тази книга.

Определено нахранихме не само душата и очите си, но и всички сетива. Когато погледнахме часовниците си беше станало следобед.  Така след един приятно прекаран ден ни остана да се приберем по обратния път към хотел Екстрийм, Пампорово и да се подготвим за следващата дестинация от нашия план. Съветваме ви, ако разполагате с повече време, непременно да се отбиете и до Асеновата крепост, също част от 100-те Национални туристически обекта, която се намира само на няколко километра след Бачково, в посока към Асеновград.  Реставрацията на Асеновата крепост е завършена в края на 2012 г.

Всеки път, когато сме в Родопите се чувстваме някак като у дома си…  Гостоприемството и спокойствието на Родопите е несравнимо. Когато си там, сякаш около теб има изградена  броня срещу лошите мисли. Чувстваш се пречистен, зареден… чувстваш се себе си. Съветваме ви да посетите Бачковския манастир на път към Хотел Екстрийм, Пампорово

И отново задължителната информация сбита и подредена за ваше улеснение:

Разстояние от Хотел Екстрийм до Бачковският манастир: 55.7 км

Време за пропътуване с кола: около 1 час

GPS координати: 41.942158, 24.849405

Входна такса: 

Вход в манастирския комплекс: 1 лв.
Вход в старата трапезария – 6 лв.
Вход в музея – 3 лв.

Комбинирано посещение на музей и трапезарията – 8 лв.

Вход в костницата – 6 лв.

Беседи (български, английски, френски и руски език) – 10 лв.

Работно време: 8:00-17:00

Телефон за контакт: +359 (0) 3327/2277

Снимки: bulgariatravel.org