Сливодолското падало – най-високият водопад в Родопите

Сливодолското падало беше голяма изненада за мен. Не бях чувал до сега за него, а се оказа, че е най-високият водопад в Родопите със своите 50 метра. Ето защо той беше идеално начало за моето деветдневно пътешествие из най-обичаната планина на българите.

Вече беше 7 сутринта, багажа беше приготвен още от вечерта и оставаше само да си взема довиждане с домашните и да поема на път. За съжаление времето реши, че трябва да ме изпрати, така че да ми върви по вода. Валеше и то сериозно. Не, че един дъжд може да ме разколебае, да стигна до едно или друго място, но цялото удоволствие отива по дяволите.

Как се стига до Сливодолското падало?

Така поех от София по магистрала Тракия, съпроводен от едрите капки на поредния за юни пролетен (все още) дъжд. За моя радост, накъде към Ихтиман сякаш успях да надбягам облаците и вече не валеше. Дори шофирането започна да ми доставя удоволствие. Така километрите се навъртаха от само себе си и дойде първата отбивка за Пловдив по която GPS-a ме отклони от магистралата.

Пътят заобикаля втория по големина град в България и постепенно поема на юг към Асеновград. Винаги съм бил на тръни, когато минавам по тази отсечка. Пътят е двулентов и двупосочен, но лентите са много широки и нетърпеливите шофьори правят трета такава за изпреварване, карайки по осевата линия. Много е опасно, бъдете внимателни там.

Маршрутът ми продължава през града на булчинските рокли за да ме въведе в каньона на река Чепеларска, която с годините е издълбала един от най-използваните „входове“ на Родопите. Почти веднага забелязвам, от дясната страна на пътя, Асеновата крепост. Тя е част от движението 100 национални обекта и е задължителна дестинация, ако не сте я посетили до сега.

Само след няколко километра преминавам покрай друг от обектите, този път отляво – Бачковския манастир. Тази света обител е една от най-големите и посещавани в страната. Не се вижда от пътя и го отминавам защото целта на моя първи преход е друга.

Началото на екопътеката към Сливодолското падало

Пътеката за Сливодолското падало започва точно от пътя, който води за курортен комплекс Пампорово.

Важно е да запомните, че нейното начало се намира веднага след края на третия тунел вляво (GPS 41.92394, 24.83467).Или ако ги броите от село Бачково е първият.

Разбира се, пътувайки с автомобил няма как да спрете на изхода на самия тунел. Затова трябва да подминете моста, който следва веднага след тунела и в неговия край ще намерите удобни места за паркиране и от двете страни на пътя (GPS 41.92369, 24.83387). След като оставите автомобила си се върнете обратно по моста (има обособена част за пешеходци) до мястото, което ви описах по-горе.

Още в самото начало на пътеката намирам табела, която ми казва, че тя е част от резерват „Червената стена“. Водопадът и територията около него са обявени за природна забележителност през 2005 г. и това налага някои ограничения, които трябва да спазвате.

Забранено е:

• отклоняването от пътеката;
• увреждане на скалните образувания;
• паленето на огън;
• изхвърлянето на отпадъци.

Да се загубите по пътеката към водопада е невъзможно, освен ако не целите именно това. Няма почти никакви разклонения, които биха могли да ви подведат да завиете в грешна посока. Пътеката е маркирана с туристическа маркировка. Запомнете, че вашият цвят е синият. По пътя ще забележите и други цветове маркировка жълт, зелен, червен, но вие се дръжте за синьото и то ще ви отведе точно при водопада.

Разходката по екопътеката

Пътеката не е с голяма денивелация. Съвсем условно тя може да бъде разделена на три части. Първа и последна, които са малко по-стръмни и средна, която можем спокойно да наречем и равна. Другар по целия път ще ви бъде и река Сливов дол. На няколко пъти тя разменя местата си с пътеката и заради това се налага да преминете през самоделно направени мостчета. Заедно с някои камъни и корени на дървета, показали се от земята на сами пътеката, те могат да ви направят лоша шега при мокро време, затова бъдете много внимателни, когато преминава през тях. Удобните и стабилни обувки ще ви бъдат от полза.

На едно дърво видях, че някой е монтирал аптечка за спешни случаи. Вероятно това ще ви се стори страхотна идея, но това не е съвсем така. Може би знаете, че лекарствата, които приемаме трябва да се съхраняват при определена температура и влажност на въздуха, за да са ефикасни. В противен случай стават могат да бъдат дори вредни за нас. Най-разпространените медикаменти трябва да съхраняваме при температури между 15-25°С и относителна влажност от 30-70 %. Сами се досещате, че това няма как да се осигури при външни условия на дъжд, високите температури през лятото и ниските през зимата. Затова моят съвет да е не приемате лекарствата от подобни аптечки на открито.

Падалото и неговият по-малък брат

На много места рекичката прави скокчета, които ще ви изкушат да се спрете и да ги снимате, така както го направиха и с мен. Отдайте им нужното внимание, те го заслужават. И знайте, че най-интересното предстои. Сякаш за да ни подгрее за истинското представление, малко преди падалото, на около 20-тина метра височина се изправило друго негово по-малко братче (GPS 41.91366, 24.83848). Интересното е, че пътеката се изкачва покрай него и можете да застанете точно на „главата“ му. Но бъдете внимателни, високо е и опасно.

Метри преди да достигна моята крайна цел пътеката стана още по-стръмна и за мой късмет… заваля. Като по поръчка. Извадих дъждобрана, прибрах фотоапарата и статива, които вече бях използвал по-рано и зачаках. Водопадът с цялото си великолепие и изтънченост беше пред мен, а аз не можех да го снимам. Рискувах фотоапаратът ми да се вкисне. Може би около 20 минути, чаках и не спираше, напротив бавно дъждът се усилваше. Онзи, който бях изпреварил на Ихтиман, сега ме бе застигнал.

Докато чаках, няколко души дойдоха да видят водопада, стояха по 2-3 минути и поемаха обратно. Аз си чаках все там. Обикновено съм търпелив човек, но когато пред мен стои такъв екземпляр и само чака да бъде „отстрелян“ не мога да търпя много. Заех позиция на едно място, така че листата на дърветата да ме пазят поне малко. Наведох се напред, така че да пазя апарата с тялото си и взех снимките, които ми се полагаха. Трябва да го направите и вие. Водопадът си струва всяка крачка, която ще направите за да го видите и всяка капка пот, която ще пролеете.

След приключението ми и успешното покоряване на Сливодолското падало поех към следващата дестинация, но преди това трябваше да достигна до щаб квартирата на моят #RodopiTrip –  Хотел Екстрийм, Пампорово

24/7

работно време

0

такса вход

2.1 км

дължина на маршрута (в посока)

45 мин.

времетраене на разходката

41.9091, 24.8406

GPS координати

Средна

Трудност