Почивка сред аромата на боровите гори в Пампорово!

Ако се заслушаме в Родопа планина, ще се потопим в море от песни. Родопският фолкор е толкова богат, изъкан през вековете, днес той пресъздава богатата душевност, топлота и очарование на родопчание. Родопската песен е мелодична, весела, игрива, а понякога нежна и гальовна. Всяка песен е история-истинска, неповторима и неподправена.  Инструментите, които свързваме с Родопа планина са няколко и определено са познати. Какво всъщност стои зад имената “каба гайда“, “кавал“, “тамбура“, “чанове“, “гъдулка“?

Каба-гайда

Гайдата е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е характерната за този район “каба”(ниска) гайда. Тя се среща единствено и само тук. Основните и части са: гайдуница, ручило, духало, главини и мях. Отличава се с мекота на звука и дълбочина на тона. За разлика от джура гайдата, каба гайдата  е с извита в долния край гайдуница, което предопределя и ниския и тембър. Каба гайдата е и с по-големи размери.

Гайда
Гайда

Среща се и каба гайда с две “гайдуници”. Известна е с това, че е най-ниско звучащата гайда в света. Тя е подходяща за съпровод на песни, тъй като позволява на певеца да разгърне своя глас без да бъде заглушаван от нея. Всяко родопско хоро, също се играе под нейн съпровод. Популярно е твърдението, че “звукът на гайдата подксазва на танцьорите къде да стъпят”. Най-разпространеният размер е 2/4, ръченица в 7/8, сворнато хоро в 9/8. Мелодията се движи от ниска към висока тоналност.

Кавал

Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструмент. Характерен е за българския фолклор, като се среща в почти всички фолклорни области. Изключително популярен в Родопите. Названието идва от турската дума “кавал”- буквално преведена като “дълга дървена овчарска свирка за надуване”. Трудно е да се установи първоначалната родина на кавала, поради оскъдните сведения за неговия произход.

Кавал
Кавал

Родопският кавал представлява цилиндрична триставна дървена тръба, която чрез наставяне една в друга изгражда и самото тяло на кавала. Горната част е със заоблен край и представлява наустник. Средната част на кавала има 8 дупчици за пръстите, а в третата последна част има резонаторни отвори-душници. В долния край на първите две части има намотка от конци, които уплътняват цялостната структура. Кавалът се изработва задължително от здраво, плътно, лишено от пори дърво като  дрян, бадем, кайсия. Звукът се извлича чрез странично вдухване в наустника. В народните песни е възпят като “меден кавал”. Неотменна част от живота на българските овчари. В Родопите се използва както като солов инструмент, така и като съпровод.

Тамбура

Тамбурата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тамбурата е народен струнен инструмент с крушовидна форма, изработва се от явор, орех, акация, круша и има прикрепени струни към нея. Корпусът на тамбурата се дълбае (копае) от цяло дърво и по тази причина в някои краища се нарича копанка.

Тамбура
Тамбура

Звукът се получава чрез дърпането на струните със специална пластина-перце. Има тамбури с различна форма. През средновековието този музикален инструмент и бил популярен в Европа с наименованието “тамбура булгара”. Защо, как и откъде идва това наименование към момента няма отговор. В оркестъра тамбурата се използва както като солов, така и като акомпаниращ инструмент.

 Чанове

Чанът е музикален перкусионен инструмент от групата на звънците. Най-често има конусовдина форма. Използва се широко в българския фолклор, като част от носията при кукерите, както и като сигнален инструмент в стадата с животни.

Чанове
Родопски чанове

Всички сме виждали поредица от звънци, наредени един до друг, чийто звън ехти силно и мощно. Този комплект от чанове се нарича се дюзия.

Гъдулка

Гъдулката е музикален инструент от групата на струнните лъкови инструменти. Тя има дървен корпус с крушовидна форма като звукоизвличането става с лък. Изработва се от цяло парче дърво, като първо се издялкват и оформят всички части, а след това се издълбава корпусът. Към него има прикрепени 3, 4, 5, 6 струни, направени най-често от животински черва или метал.

Гъдулка
Гъдулка

Най-често гъдулката е с 3 или 4 струни. Лъкът се изработва също от дърво с извита форма с прикрепени конски косми. Гъдулката се използва като солов и ансамблов инструмент, също и като съпровод на народните песни.

Широка лъка е мястото, в което всички музикални инструменти намират среща. Тук се намира и Националното музикално училище за фолклорни изкуства.

Широка лъка църква "Успение на пресвета Богородица"
Широка лъка Църква “Успение на пресвета Богородица”

Широка лъка е и селото, в което са се родили едни от най-хубавите родопски песни. Тук музиката се е развивала през вековете. Тук тя пази традициите на едни отминали времена, като същевременно ги предава и на днешното поколение.

Родопите са един необятен океан от фолклор във всичките си разновидности – песни, танци, музика, традиции..

Автор на заглавната снимка: Михаил Карапаунов “Надпяване” 1990