Следващият ден от моят #RodopiTrip трябваше да ме отведе до една най-новите и набиращи все повече популярност в последно време, еко пътеки – Дяволската пътека, край село Борино. Подробно за пътеката можете да прочете на сайта dyavolskapateka.org, затова няма да ви заливам с информация, която така или иначе има къде да прочетете. Затова ще ви разкажа по-скоро за моите преживявания, поемайки по нея, които можете да намерите само тук.

Как се стига до Борино

От хотел Екстрийм до селото (цял общински център) се стига за около един час (50 километра), като първоначално поемате по пътя към Смолян и на Т-образното кръстовище, преди него поемате вдясно в посока Широка лъка. На места пътят е с доста разбит и е разумно да карате по-бавно. Малко преди Девин се прави ляв завой, а след като достигнете язовир Тешел завивате надясно и не след дълго ще се озовете на входа на Борино.

Това е ключово място, тъй като не бива да влизате в селото, а да завиете по шосето вляво точно на входа му (GPS 41.67947, 24.30148). Така след около 4 км. ще стигнете до началото на пътека.

Музей на Катрана

Там ще видите една малка постройка, която пресъздава някогашната атмосфера на катранджийниците. Това е по-скоро кът, отколкото музей, тъй като не видях уредник и не се събира такса за вход. За сметка на това една информационна табела ни запознава с приложението на боровия катран в медицината и козметиката.

Напред по Дяволската пътека

Оставям автомобила до останките на някогашен завод и поемам по Дяволската пътека. (GPS 41.65617, 24.30198) Първото нещо, което ще ви направи впечатление е, че върху близките огради има окачени реклами на местни хора, които предлагат да ви извозят от другия край на пътеката по шосето до мястото, където сте оставили автомобила си или до някои от другите забележителности наоколо. Такива не липсват – Ягодинска пещера, Орлово око и др. Аз се възползвах от услугите на един приятен господин на средна възраст, който ме върна от пещерата до колата ми срещу 40 лв.

Пътеката е добре маркирана и няма опасност от изгубване, ако човек не реши да се запилеете съвсем. Едва 200 метра след началото си пътеката прави десен завой (GPS 41.65615, 24.30438) и полага снагата си край малка река наречена Читак дере.

Наистина ли е Дяволска пътеката?

Сега когато пиша тези редове и се връщам назад в спомените си от тогава се сещам защо тази пътека е наречена дяволска. Началото ѝ е толкова приятно. Едва с наклон от няколко градуса надолу, който сякаш сам те тегли напред без да се налага да полагаш почти никакви усилия за да се придвижваш или да ограничаваш скоростта си заради стръмното. Едно слънчево, виждат се сутрешните изпарения от малките ливади край реката. Песни на птички, ромон на вода, може би и някоя сърна, която скришом ме наблюдава от гората. Истински рай. Сякаш за да оправдае името си, пътеката като истински дявол скоро щеше да смени образа си на 180 градуса и да се превърне в адско и страшно място, но все пак толкова запленяващо и красиво.

Но нека не избързваме. Радвах се на природата, създала тази красота и която сега ми предоставяше приятната денивелация, позволяваща ми да си почина малко от понатрупалата се вече умора от обиколките ми през предишните дни. Така неусетно след около 1.5 километра достигам до Златната върба. 

Тук един голям късметлия е намерил 157 турски монети в средата на миналия век. Късметлия :)(GPS 41.6509, 24.31723)

Следва едно малко мостче, a почти веднага след него и една беседка с информационни табели. Няколко десетки метра след нея има отклонение, по което трябва да поемете надясно за да продължите към Дяволския мост. (GPS 41.65101, 24.32)

Търсете Орфеевото цвете…

В зависимост от сезона, през който преминавате (аз бях там през втората половина на юни) в сенките на гората може да видите едно малко розово цвете. Това е Силивряк (Орфеево цвете). Не се изкушавайте да го откъснете защото е защитено.

Екстремно по Дяволската пътека

Дяволската пътека вече е сменила характера си и от полегата се е превърнала в класическа горска пътека, която ту се изкачва, ту слиза край камъни и паднали дървета. На 2.2 км. (GPS 41.65077, 24.32227) от началото си, пътеката окончателно си преобразява за да ви покаже дяволската си страна. Най-напред в едно дърво ще видите касичката на дявола. Пуснах паричка, не знам защо, ми беше интересно. Чу се звук, как „входната ми такса“ звънко тупна при останалите си приятелчета. Известно време оглеждах дървото за да видя, откъде се източва този горски банкомат, но така и не разбрах. След като се отчете и вие, завийте наляво както ви подканя стрелката.

Красивият висящ мост и самият Дяволски мост

От тук започва истинският екшън. Веднага следва слизане по няколко стръмни дървени стълби, които ще ви прекарат точно под свода на естествен скален мост, наречен също Дяволски. Стръмното спускане, тесните скали и буйно шумолящата, там долу в ниското под вас, наистина създават адско усещане. След серия от няколко стълби пътеката отново излиза на здрава почва и сякаш ви оставя за малко да си отдъхнете. Така около 25 минути се върви на спокойствие в гората, след което пътеката минава през два малки, но много приятни водопада. (GPS 41.64933, 24.32566)

Починете си добре там, защото най-вълнуващото предстои. Веднага след водопадите ще попаднете в тесен каньон, изкопан бавно и упорито от водите на реката. Говорим за две успоредни и почти отвесни скали с височина от порядъка на 30 метра.

И точно по тези скали са построени и дървените стълби, по които трябва да се спуснете, за да пресечете реката и да преминете от единия на другия „бряг“.

Грохотът на водата не спира. Пръски от буйната вода са направили дървените стълби мокри и хлъзгави. Не се пускайте и за миг от парапетите и не се разсейвайте с нищо, докато пристъпвате. Ако се подхлъзнете може да стане наистина дяволски страшно. За мой късмет, точно когато бях в средата на над реката, пресичайки каньона, се виждате дъга.

Затаяваме дъх за последното екстремно преживяване!

Стръмното слизане продължава, но каньонът започва все повече да се разширява и чувството, че сте притиснати отвсякъде със скали отминава. С изминаването на разстоянието Дяволската пътека ставаше все по-лесна и това сякаш ме отпусна. А това е измамно чувство на такива места. Мобилизираш се за опасностите и после намаляваш нивото на концентрацията. Така неволно опасностите за мен започнаха точно там, където вече смятах, че съм в безопасност.

Помнете, че в планината не сме сами!

Пътеката започна да прави завои и да се изкачва в гората край левия бряг на вече спокойно течащата река. Улисан от трака на телефона си и здраво натискащата вече жега, малко късно усетих падащите по склона камъни, които минаха на по-малко от метър. Не бяха кой знае колко големи, но склона им придаваше скорост, което не беше никак за подценяване. Проследявам с поглед траекторията им нагоре и по една от серпентините на пътеката, жена на средна възраст върви непохватно и срещна погледа ми, който вероятно е показвал нещо средно между уплаха и недоумение. След няколко секунди чудене, почти ядосано ми извика „Е, кво, падат камъни!“. Приятели, където и да сте в планината имайте предвид, че камъните които падат след вашите крачки, все пак отиват някъде…

Все пак пътеката взима “жертви” 🙂

Тук ми се размина, но само 10 минути по-късно нямах този късмет. Този път шега ми изиграха едно малко дере и мокрите нападали листа, по които балъшки се подхлъзнах. Паднах на кръста си и започнах да се свличам надолу по склона. За щастие успях да се окопитя светкавично и с лявата ръка да се хвана за един ствол. Успях да се задържа и да спра падането. И всичко това с фотоапарат в дясната ръка, който между впрочем остана съвсем невредим след инцидента.

Поизмих се в реката. Прегледа на пораженията показваше два ожулени лакътя, 5 сантиметрова рана на десния прасец, болки в кръста и още една прилично кървяща рана от кокалчето на кутрето на лявата ми ръка. Между другото от последно ми остана малък белег, който явно ще ми е за спомен от моя RodopiTrip.

На финала

Краят на Дяволската пътека е изцяло в гора. Тук-таме в пролуките между дърветата се вижда панорамната площадката Орлово око.  Ще стигнете до голяма информационна табела. Там пътеката се разделя и трябва да вземе най-дясното отклонение (GPS 41.64907, 24.33419).  В противен случай ще опознаете добре района като мен. В самия край метална стълба ще ви отведе до шосето, през което минават автомобилите през Буйновското ждрело за Ягодинската пещера. Има две удобни уширения, където може да се паркира в случай, че решите да преминете пътеката в обратната посока. (GPS 41.64933, 24.33498)

Накратко за Дяволската пътека

24/7

работно време

0

такса вход

4 км

дължина на маршрута (в посока)

2:30 часа

времетраене на разходката

41.65617, 24.30198

GPS координати на паркинга

Много висока

Трудност

Още от интересните приключения на Радо от неговия #RodopiTrip може да очаквате в блога. 🙂