Почивка сред аромата на боровите гори в Пампорово!

Слизайки от Дупчов камък си чудех как точно да стигна и до Кърджалийски камък. Това беше един от онези случаи, в които виждаш крайната цел, но пътя до нея остава скрит. За сега. Бързичко слязох до мястото, на което бях оставил автомобила си. Преместих го малко по-надолу по улицата, макар да нямаше кой знае каква нужда. Но така е, когато човек е в непознат район, понякога трудно преценява съвсем точно. Паркирах на едно малко по-широко и удобно място (GPS може да видите в края на статията) и се заприготвях за ново изкачване, което щеше да се окаже до известна степен екстремно.

Разходката до Кърджалийски камък

Паркинг Кърджалийски камък

Преходът до Кърджалийски камък е много кратък, около половин километър (за който се изкачват 100 метра денивелация), но за сметка на това започва ударно със стръмно изкачване по една от крайните улички на селото.

Не ви съветвам да се опитвате да се качвате по тях с автомобил, макар че ще видите как местните са паркирали пред къщите си. Всяко нещо си иска майсторлък и опит, така че не рискувайте.

След около 150 метра от началото на маршрута, ще излезете до последните къщи на село Момчиловци на нещо като площадка, прокопана и заравнена сякаш от багер (GPS 41.65905, 24.77954). Мястото е много ключово, защото ако тук се подведете като мен ще направите преживяването си от изкачване в катерене. Причината за това е, че няма указателни табели, нито пък се вижда накъде точно трябва да поемете. Вижда се самият камък, който вече внушително се извисява над вас и ви подмамва да поемете директно към него по права линия.

Кърджалийски камък

Поех надясно (с лице обърнато към камъка и с гръб към село Момчиловци), където нямаше дървета, а ливада само с отделни ниски храсти и тръни, които позволяваха да се върви. Движението нагоре не е, чак толкова гладко, като по отъпкана пътека, но не е и нещо непосилно. Наклонът започва малко по малко да се увеличава, докато се достигне до самото подножие на Кърждалийски камък, който от тази гледна точка вече изглежда като канара.

Време беше катеренето да започне.

Кърджалийски камък пътеката

Като казвам катерене, не си представяйте алпийски въжета, клинове и карабинери, но определено не е и вариант да се качвате с къси гащета и последен модел кецове от мола. Реално става дума за изкачване по скала, по която има къде да се стъпи устойчиво без осигурителна техника, но и има къде да се издраскате ако не внимавате или я подцените. Може би най-трудния момент беше една своеобразна дупка в скалата, през която трябваше да се провра, препречена от изсъхнали тръни.

Кърджалийски камък – върха на село Момчиловци

Кърджалийски камък гледката

Преминах без почти да се надера, след което ми предстоеше катерене по по-малък наклон. И ето ме вече застанал, горд от себе си, върху самия Кърджалийски камък. Какво мислите, че видях горе? Гледката към село Мочиловци – ясно. Информационна табела, разказваща за историите, свързани с камъка също. Изненадата дойде от една указателна стрелка, която сочеше в посока, от която може би се очакваше, че трябва да дойда. Интересно, имаше маркировка как да се слезе, но не и как да се качи човек!

Знаете ли, че от терасите на панорамните стаи в Хотел Екстрийм Пампорово също има превъзходна гледка към село Момчиловци, въоръжени с бинокъл може да се опитате да откриете Кърджалийски камък, докато си седите на терасата с кафето 🙂

Кърджалийски камък родопите

От тук се виждаше и сутрешната ми дестинация – Дупчов камък. През цялото време докато бях горе една мисъл не ми даваше мира. Ами ако от мястото, където двамата овчари ме бяха упътили за вярната посока, не свиех наляво, а продължа направо по черния път, дали той нямаше да ме отведе точно до мястото, на което седях сега? Твърде вероятно. Ако подозренията ми се окажат верни би се получил един страхотен кръгов маршрут – от покрайнините на селото, изкачване до Дупчов камък, после кратък преход по билото без да се губи никаква денивелация и достигане до Кърджалийски камък, а от там слизане до мястото, на което може да се остави колата. Дори сега малко ме е яд, че не пробвах този маршрут. Времето може би щеше да ми стигне. Така или иначе това ще остане задача за някое от следващите ми пътувания в Родопите.

Няколко думи за Кърджалийски камък.

Кърджалийски камък

Наречен е така, защото когато местните гурбетчии са тръгвали към Кърджали, техните семейства са ги изпровождали до тук и сетне са се връщали обратно. На камъка можете да прочетете текста, вероятно на единствената родопска песен, в която става дума за работа. Тя разказва историята на Тодьо, който тръгнал на гурбет, но понеже си забравил цигарите, се върнал обратно още на Кърджалийски камък.

Кърджалийски камък указателни табели

За слизането нямаше дилема. Трябваше да последвам табелата за да разбера накъде води. От друга страна слизането по пътя, по който бях дошъл вече криеше опасности, които исках да избегна. Започнах да слизам по добре обособена пътека и по-добре, защото се оказа, че тебелката по-горе беше единствената по маршрута. А той се оказа много подходящ, защото почти изцяло преминаваше през гора, която предпазва от слънчевите лъчи през лятото.

И все пак… Малко за правилната пътека до камъка 🙂

Кърджалийски камък

Не след дълго, може би едва след няколко минути се оказах на онази равна площадка, за която ви разказах в началото. Така и веднага видях каква е грешката ми. Вместо да поема надясно през ниските храсти е трябвало да тръгна максимално вляво към гората. Проблемът беше, че не огледах добре и от мястото, на което бях застанал входът на пътеката в гората не се виждаше. Ако го бях направил щях да си спестя катеренето по камъка и да имам едно спокойно и лежерно изкачване, каквото очаква и вас благодарение на трака, който записах на слизане.

Ако искате да не правите моята грешка и да стигнете до Кърджалийския камък от първия път използвайте този GPS трак 🙂

Да ама не! Оказа се, че слизайки, батерията на GPS-a ми е свършила и съм записал само 100-тина метра от слизането в самото начало. Потюхках се малко на съобразителността си и тръгнах обратно нагоре този път по правилния маршрут, записвайки трака с вътрешния GPS приемник на телефона. Не ми се качваше много втори път, но беше изключено да положа толкова усилия с катеренето и в крайна сметка да не запиша точния маршрут. Все пак исках да улесня вас, ако попаднете в същата ситуация. За щастие втория опит беше успешен и без изненади. Тракът вече беше записан, а аз вече знаех поне два различни пътя за стигане до Кърджалийски камък.

Кърджалийски камък

Предстоеше ми прибиране към Хотел Екстрийм, Пампорово, което за разнообразие реших да е през село Левочево, а не по пътя по който бях дошъл в Момчиловци. Не сбърках, защото и там имаше какво да се види. Но за това друг път.

24/7

работно време

0

такса вход

0.6 км

дължина на маршрута (в посока)

20 мин.

времетраене на разходката

41.65818, 24.77811

GPS координати на паркинга

Средна

Трудност

Още от интересните приключения на Радо от неговия #RodopiTrip може да очаквате в блога. 🙂