Пещера Ухловица – подземният дворец

Продължителните коледно-новогодишни празници тази година ни отведоха към района на Смолян и китните селца около него. През лятото бяхме посетили Момчиловата крепост и Каньона на водопадите, но оскъдното време ни позволиха само да набележим още много красоти, които искахме да посетим при следваща възможност. Е, оказа се, че тази възможност дойде още след няколко месеца, а ключова забележителност в нашия списък беше пещера Ухловица край село Могилица – един от 100те национални туристически обекта на България, известна сред местното население като Подземния дворец. Край Могилица спелеолозите са открили общо 23 пещери, но само Ухловица е благоустроена.

И така, от хотела в Пампорово и гр. Смолян се отправихме в посока село Арда и след около 30 км, непосредствено след село Кошница (чиято крепост бяхме посетили предния ден, препоръчвам я) се озовахме пред паркинга и информационните табели за Ухловица. Бяхме голяма компания с малки деца и предварително се бяхме обадили на водача на пещерата да разпитаме за часовете на влизане в пещерата. Предупредиха ни, че групите влизат на кръгъл час, като последната е в 16 ч и е добре да предвидим поне 30 минути за изкачването от близо километър до входа на пещерата.

Е, всички знаем как е с малки деца, та ние си отделихме почти час за изкачването из виещата се в горската пътека, която накрая завършва с множество метални стълби. Направихме си доста приятна разходка, спирайки за кратки почивки и невероятни гледки към крепостта Кошница и околните села. Подранихме с пристигането пред входа на пещерата (30 мин се оказаха достатъчни, дори и с деца), но пък се възползвахме от пейката с масички точно над пещерата, за да отпочинем и още веднъж огледаме местността от орлов поглед. Ако решите да си направите лек пикник около пещерата, това е вашето място.

Докато чакате излизането на предната група посетители, пред къщичката на водача може да прочетете много интересни факти за прилепите, особено любопитни за по-малките посетители. Ухловица е обитавана от 3 вида прилепи и през зимата, когато прилепите спят зимен сън, можете да видите техен представител на една педя разстояние от вас. Входът на пещерата е специално предвиден да улеснява влизането на този вид бозайник.

Групата ни за пещерата беше около 15тина човека, входът е 6 лв за възрастни и 3 лв за деца. На входа имаше табела, която не препоръчваше влизането на деца под 7 години. Ние обаче бяхме с 2 такива и, стига родителите им да ги държат здраво на хлъзгавите участици и вземат на ръце от време на време, няма проблем, хлапетата бяха особено впечатлени и кротки при посещението ни.

Сега за самата пещера: Името на пещерата произлиза от думата ‘улулица’ – вид сова, която гнезди в горите около пещерата, но понякога се подслонява и във вътрешността и. Открита е през 1967 година от любителите-спелеолози Димитър и Георги Райчеви, но е благоустроена през 1984, до голяма степен благодарение на труда на местните жители, които извозили 45 тона желязо, на гръб или с мулета, за изграждането на пътеките и 280те стъпала вътре в пещерата. Температурата на пещерата е постоянна – около 10-11 градуса през цялата година.

Ухловица е една от най-старите пещери в Родопите, формирана при тектонско разместване на земните плочи преди около 3.5 млн години. За този факт свидетелства огромната цепнатина, която минава през цялата пещера. В даден момент пещерата е била залята от вода, за което свидетелстват специфичните образувания в пещерата – дендритите. Тези образувания се получават под въздействието на вода и изглеждат досущ като повърхността на корала – все едно се намирахме на морското дъно! Дали оттук е минавала река Арда или друга река, чиито води вследствие са се отклонили или са попили в почвата, не може да се каже със сигурност, според нашия водач.

Дължината на Ухловица е 460 метра, като 330 от тях са благоустроени. Изходът на пещерата не е открит (смята се, че е засипан при земетресение), така че връщането ни беше по същия път.

За разлика от други пещери в България, в Ухловица не са намерени следи от първобитни хора, тъй като пещерата е пропастна и труднодостъпна. И наистина – за да достигнем от разположения на 1040 м вход до основния, долен етаж на пещерата, трябваше да преминем през стръмна и на моменти хлъзгава желязна стълба право надолу. За някои хора това слизане изглеждаше доста страховито, но бавно и внимателно слязохме всички без проблем.

След първоначалното спускане преминахме тесен по-равен участък, където се взирахме в причудливите дендрити, на места оцветени в зелено, кафяво и жълто поради окисляване или въздействието на светлината на прожекторите (днес прожекторите са заменени с безвредни такива, излъчващи студена светлина). Захласвахме се по сталагмити и сталактити, измежду които оприличавахме глава на баба Яга, стопанина и стопанката на пещерата, майка и нейните деца, влюбена двойка, свещ. Насладихме се на мелодията на т.нар драперии на пещерата, които при докосване от нашия водач издаваха различен звук според големина си и оформянето си. Близо до пътеката ни се намираше и огромен сталактон с обиколка над 4 метра.

Следваха още стълби и още впечатляващи пещерни образувания. За мен беше особено изненадваща близката среща с няколко прилепа, които спяха зимен сън, захванали се с нокти за пещерната стена, та дори и за долната част на стълбите. Предупредиха ни да не вдигаме шум, за да не ги безпокоим. но все пак можехме да ги разгледаме буквално от сантиметри. По време на зимния сън (който продължава докъм март, поради липсата на насекоми, с които да се хранят) метаболизмът на прилепите е силно намален. Сърцето им бие около 5-6 пъти в минута с цел минимално изразходване на енергия. Всяко смущение по време на съня рязко повишава телесната им температура и енергийните им запаси (за да може да реагират), което пък поставя под въпрос оцеляването им. Затова промъкването ‘на пръсти’ покрай спящите обитатели на пещерата беше наложително.

И ето че се озовахме и на най-уникалното място в пещерата, в самия край на благоустроената ѝ част – водопад от калцитни кристали със 7 езерца. При топенето на снеговете просмукващата се от повърхността вода се стича по искрящо белия кристален водопад и пълни първото от 7те езера, което прелива във второ, след това в трето и т.н. Поради обилните валежи имахме късмета да видим две от езерата пълни с кристалночиста вода – гледката е вълшебна! В едно от езерцата видяхме и хвърлени монети – предупредиха ни, обаче, че монетите замърсяват водата и е нежелателно хвърлянето им.

Разходката из пещерата не е продължителна като ходене и не е изморителна. Единствено стръмните стъпала на връщане към изхода се опитваха да ни оставят без дъх, докато разпалено дискутирахме видяното и възможните сценарии за формирането на пещерата с водача ни. На връщане към изхода минахме през краткия горен етаж, където се намира Залата на пропастите. От този етаж се спускат 4те пропасти към долното ниво на пещерата. С възхищение и останали без думи се изнизвахме към изхода, където чакаше реда си следващата група. Имахме желание да разкажем на много други хора, познати и не толкова, за невероятните красоти, които крие Ухловица. Разпитахме за беседи на английски език, за наши приятели от чужбина. “Няма проблем, само се обадете предварително’ усмихва се водачът ни и приветства следващите гости на Подземния дворец.

През зимния период пещерата работи всеки ден без понеделник и вторник, а през летния сезон – всеки ден. Работното време е 10 до 17 ч (последното влизане е в 16 ч). Все пак, ако предпочитате да звъннете преди да я посетите, телефонът за контакти е +359 889 121 014

На паркинга пред пещерата може да намерите карта с много идеи за разходки, с които да съчетаете посещението си в Ухловица – изворите на Арда, Агушевите конаци (най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров), Киселчовския водопад и много други. За любителите на по-екстремни преживявания се препоръчва водната пещера Голубовица, която обаче изисква специална екипировка и водач. За по-лежерните туристи пък има списък от изкушаващи местенца за хапване.

Снимането в пещерата е забранено, затова придружавам разказа си със снимки от официалния туристически портал на България bulgariatravel.org.

Пожелавам ви скорошно пътешествие из Подземния дворец! Защото нито думите, нито обективът могат да пресъздадат вълнението и възхищението, което аз изпитах при разходката си из пещерата. Безспорно една от най-красивите пещери, в които някога съм била, в България и по света.

Малко информация за поредния ни гост автор, който ни отведе в дебрите на пещерата Ухловица 🙂