Почивка сред аромата на боровите гори в Пампорово!

Някой от вас чувал ли е за Момчилова крепост? Тази тракийска, а в последствие и византийска крепост е едно от прекрасните местенца, до които ще ви заведем. Препоръчителна е за всеки, който отседне в някой хотел в Пампорово, за предпочитане в Хотел Екстрийм.

Миналото лято с част от екипа на хотела решихме, че е време да разгледаме нещо по-различно и интересно в околностите на Пампорово. Местен гид ни препоръча да посетим крепостта, като ни предупреди да си обуем удобни обувки и да си вземем вода за пиене. Въпреки, че бяхме в Родопите на 1700 м. надморска височина си беше топличко. Тръгнахме с бусчето на хотела към Смолян, от там към кв. Устово и през селото с интересното и оксиморонно име “Градът” след около 40 минути път пристигнахме до един паркинг в подножието на върха, на който е разположена крепостта. Важно е да знаете, че последните 800 метра- километър бяха черен път, проходим, но при доста бавна скорост естествено.

В самото начало на пътечката има малка сграда (един вид туристически център), в който можете да се информирате за местността, за историята на проучванията и да разгледате снимки от 2007 година от инициативата “Съхрани Българското”. Полезно е да знаете, че там има листовки и инфо брошури за доста голям брой забележителности в района.

Починахме от пътя разгледахме полянките в местността и тръгнахме към върха. Нашият гид (местно момче с много познания и опит) реши да ни прекара през леката пътечка, която беше изненадващо за нас облагородена, като имаше пейки, стъпала, където беше по-стръмно и това доста ни помогна 🙂 Да стигнем до самата крепост ни отне около 40-50 минути с темпо “разходка в парка” и така се озовахме пред входната кула-порта при северната крепостна стена. Тази част от крепостта е много добре запазена, а и добре реставрирана, на места стига до височина над метър и половина и изглежда доста впечатляващо. Точно пред входа се намира информационната табелка, където може да прочетете за историята на крепостта, за археологическите проучвания, които са се състояли там и за някои от интересните находки.

Първоначално на върха на хълма е имало тракийско скално светилище, по-късно там възниква крепостта, както я виждаме в днешно време. Тя е част от масивно укрепително строителство в Родопите по времето на византийският император Юстиниан I против набезите на варвари от север, заедно с други 2 крепости: “Калето” в местността Турлука, северно от гр. Смолян и “Козник”, южно от град Рудозем. Нашият гид ни разказа за системата, която са използвали тогава, за да информират съседните крепости за предстоящи атаки или набези. На най-високото място на върха се кладял огън, който се контролирал и по този начин се давали различни сигнали на колегите. Тази система работа адски бързо и можела да предаде сигнал за атака на няколкостотин километра за изключително бързо време, за да може да се организира адекватна защита срещу варварите.

След като се качихме горе и се информирахме за крепостта, се пръснахме да разглеждаме. Самото място е добре обезопасено, има стълби и парапети, които улесняват достъпа до почти всички кътчета. Определено най-интересното място на върха беше едно изнесено напред балконче, което буквално виси във въздуха и стъпиш ли на него се открива една от най-невероятните гледки. Панорамата е 360 градусова и човек може да се наслади на уникалността на прекрасните Родопи.

Така нареченото светилище от тракийско време не можехме да видим, но видяхме една много интересна дупка или малка пещера в скалата. Влади (нашият гид) ни разказа за истории свързани с тази пещера, които разбира се са легенди за иманета, заровени от местни воеводи, които ги криели от турците. Няма да се спирам на тях, защото и 2 дни писане няма да ми стигнат да разкажа всичките, ще разкажа само за легендата свързана с името на крепостта. Момчил юнак е описан в “История” на известният византийски хронист Йоан Кантакузин, който го описва като човек с величествен вид с българско потекло. След известно лутане и смяна на лагерите, за които се сражава Момчил се установява в местността около крепостта и всички владетели започват да го “ухажват” с най-различни благини и обещания за богатства и аристократични титли. Момчил отказва тези предложения, като основава собствено царство със столица Ксанти. В опитите се да завладее нови земи, той загива през 1345 година и е останал във фолклора на местните хора, като идеал за българското мъжество и героизъм, сравняван с Крали Марко, за него се пеят песни от Родопите и Беломорието, та чак до Странджа планина.

След лекото лирическо отклонение да се върнем на нашият импровизиран фирмен поход :). Обиколихме крепостта, която впрочем хич не е голяма, наснимахме се (кой за фейсбук, кой за картички за роднини) и тръгнахме към беседката в подножието на хълма. От нея е изградена естакада, която следва (забележете) изсечен в скалата път обхождащ крепостта, който е дълъг към 300-400 метра. Ходейки по тази пътека, на места имате чувството, че се разхождате по мост, за шубелиите се иска малко смелост, но определено си заслужава гледката. В края на естакадата се намира една тераса, отново с панорамна гледка към планината, а малко преди нея има и стена за скално катерене. Тя е доста занемарена и обрасла, но според Влади, все още се използва ако има желаещи.

След голяма доза природна красота и лека умора в краката тръгнахме обратно за хотела, като на връщане някои спринтираха, защото ги чакаше студената биричка. Общото впечатление на всички беше, че си е струвало и вече определено съветваме всички гости на хотела да се разходят и да разгледат крепостта.

От 2014 година вече може да се насладите и на Аудио-Визуален спектакъл, който се провежда на крепостта всяка събота вечер от 20:30 ч. Повече информация може да откриете тук:

Малко допълнителна информация, която може да ви бъде от полза: Разстояние Хотел Екстрийм, Пампорово – село Градът:  32.5 км. Времетраене: около 45 мин Работно време: няма Входна такса: няма Маршрут: Линк към Google maps Линк към Bulgariatravel.org Facebook страница