Как да стигнем до Асенова крепост?
Асенова крепост е една от най запазените и добре възстановени такива. Според името може да се досетите, че се намира в близост до Асеновград. От хотел Екстрийм Пампорово може да стигнете до нея по главният път Смолян – Асеновград, а отбивката за нея е непосредствено след табелката за вход в града.
При положение, че идвате от Пловдив, отклонението ще ви се пада вдясно малко преди да излезете от града. Разстоянието от хотела до Асенова крепост е около 62 километра, което се взима за около 2 часа, затова по-добрият вариант е да я посетите на идване към Пампорово или на прибиране от хотел “Екстрийм”. След като завиете към крепостта има изкачване от 2 километра, което много често местните извървяват пеша. По пътя карайте много внимателно, защото на места е тесен с остри завои и е възможно да се наложи да спрете и отбиете, за да се разминете с кола идваща в насрещното платно. Може да хапнете в някоя от кръчмите като там има отредени специални паркинги.
След като пристигнете пред крепостта, може да спрете на пътя отдясно или да се качите нагоре, да подминете крепостта и да паркирате на паркинга, който последният път беше платен. От там се отправяте към входа, пред който има построена страхотна стенобойна машина, няма как да не я забележите 🙂
Историята на Асенова крепост.
Местността, където в момента се издига величествената крепост е позната още на древните траки. Първи те оценили важността на локацията и защитеността на терена, като сведения за техни поселения има още от V – IV век преди Христа. Сведения за обитаването на скалистата местност има и през римската и ранновизантийската епохи, но определено най-голям интерес за нас Българите буди времето, когато крепостта е била в пределите на средновековна България и най-вече по времето на цар Иван Асен II. Преди това данни (според открити монети) има от времето на византийският император Теофил (829-842), като явно тук е имало непрекъснат живот чак до 15 век. В началото на съществуването си крепостта е била малка и е имала ролята на крепост-кула, която е защитавала прохода, свързващ Пловдив и Беломорието. След известно време около нея се обособяват две села с имена Петрич и Стенимахос.
Тук искаме да отворим една скоба, като кажем, че преди да бъде кръстена Асенова крепост, е носила името Петричка крепост. Корена на думата “Петрич” е от гръцкото “петрос”, което означавало скала, камък.
От разтълкуването на името можем лесно да си извадим заключение, как крепостта се сдобива с това име, а именно заради скалистия и труднодостъпен терен. Логично след създаването на поселения в региона и населението на крепостта нараснало, а писмени сведения ни подсказват, че дори Асенова крепост е имала собствена администрация и дори армия. Разрастването на крепостта, позната и с друго име в историческите извори – Стенимахос, довело до създаването на едноименния град още през XIII век. Разположеното на северозапад село Петрич, пък от своя страна просъществувало едва до XIV век.
Асеновата крепост в историческите извори
Крепостта се споменава в изворите на много антични автори. Тя много често е сменяла господарите си, като по време на III и IX кръстоносни походи е споменавана от западните автори с името Стенимахос. От 1207 година, Асенова крепост е в земите на деспота Алекси Слав, а след Клокотнишката битка през 1230 година, преминава в ръцете на Иван Асен II, за да може при наследниците му да премине отново в ръцете на Византия, но през 1344 година цар Иван Александър окончателно отвоюва крепостта и от тогава тя е част от българската държава.
През средновековието Асенова крепост претърпява много конструктивни промени, но най-значимата е направил цар Иван Асен II, именно за това днес тя носи името му. Във връзка с влошените външнополитически отношения с Латинската империя, той решава да придаде повече важност на укреплението и го разширява и уголемява. В чест на тази промяна над тогавашния вход на крепостта е поставен възпоменателен надпис, който да свидетелства за събитието. Той гласял: “В лето 6739 (или 1231 година), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.”
История на проучванията
Проучванията на крепостта за започнати през далечната 1970 година, като до 1978 година е проучвана западната част на скалата, която обхваща главно акропола на крепостта За тези близо 8 години са разкрити крепостните стени, вътрешната крепостна кула, водохранилищата, малка крепостна църква, жилищни помещения и други. През 1991 година е реконструирана и осветена църквата “Св. Богородица Петричка”, като с това е завършена и най-масовата реновация на обекта. В последните години също се извършват археологически разкопки, но те са епизодични и много ограничени поради липсата на финансиране. Последните години основно се проучва терена до църквата, като се надяваме скоро да научим, дали археолозите са открили нещо интересно 🙂
Устройство на крепостта
Вътрешната кула е в най-западната част на Асеновата крепост и има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули, които са служили за набюдателници и са се строили на най-високите части на скалните масиви. Освен за защита, в нея са намерени битови предмети, което говори, че се е използвана и за подслон на защитниците.
Водохранилищата, както във всяка крепост, са изградени в най-защитената част на акропола. Те са били 2 на брой и са били измазани със специална мазилка, която не е позволявала на водата да изтича от тях. Водата от тях се загребвала отгоре, като така лесно се пълнели и с дъждовна вода.
Безспорно една от най-големите забележителности и със сигурност символа на крепостта е църквата “Св. Богородица Петричка”, която се е запазила и до наши дни. Тя е построена през XIII век и е двуетажна. Първият етаж най-вероятно е служел за склад, а същинската църква е била на вторият етаж. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор. Най-впечатляваща е архитектурата на църквата и най-вече на нейната фасада. В комбинация със стенописите, част от които са се запазили и до днес, църквата е един от най-блестящите примери за уникалната средновековна архитектурна и изобразителна школа. През 1991 година “Св. Богородица Петричка” е била напълно реставрирана и до момента изпълнява функцията си на православен храм.
Една интересна легенда свързана с храма “Св. Богородица Петричка”
Легендите гласят, че един местен жител на Станимака, както минавал покрай крепостта го заварила буря и той решил да се скрие от нея близо до храма. Действието се развивало на Бъдни вечер. Учуденият човечец, като се доближил до крепостта видял как черквата била осветена от мистериозни светлини, чул как камбанарията била и как псалтите пеели, а по цялата околност миришело на тамян. Тогава той се доближил до храма и го видял в пълният му блясък и величие, пълен с благочестиви християни, като всички били облечени с дрехи от други времена. Службата била изпълнявана от един свещеник и един псалт. В момента, в който миряните обикаляли Кръста (Светая Светих), се чуло свещеника да споменава името на императора и на цялата му дворцова свита, на патриарха и на генерал Вриенос. След преминаването на кръста, литургията била изпълнена много бързо и след като били прочетени всички молитви, свещеника казал “Амин”. В този момент всичко изчезнало и църквата върнала предишният си вид.
Това била последната служба на свещеника Антимос, с която той предизвикал гнева на Господ Бог, защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака да отслужи литургията на Рождество Христово, той претупал службата, за да може по-бързо да седне на богата трапеза организирана от генерала. След като се наял до пръсване в присъствието на всички управители на родопските крепости, сърцето на свещеника не издържало и спряло. Така Всевишният решил да накаже лакомият свещеник, като в продължение на 500 години поред в същата църква, по същото време и със същите хора да изпълнява нормалната литургия.
Асенова крепост в наши дни!
Днес крепостта е облагородена и е в перфектно състояние, даже да не повярваш :). Направена е бетонна пътека с парапет и стълби на по трудно достъпните места. По протежението на цялата пътека, са разположени различни стенобойни и защитни машини изработени от дърво и представляващи макети на старовремските такива. На едно от най-високите места в акропола е поставен телескоп, през който напълно безплатно можем да наблюдаваме Асеновград. Голямо впечатление прави веещото се българско знаме на най-високата част на Асеновата крепост, откъдето гледката е наистина спираща дъха. Площадката, на върха е по голяма част от протежението на скалата и позволява 360 градусова панорама на района. Задължително ви съветваме да носите с вас фотоапарат, защото ако не го направите после ще съжалявате.
По наше мнение тази, заедно с Царевец са едни от най-добре запазените средновековни български крепости и определено заслужават внимание. Подобно място трябва да бъде посетено от всеки Българин поне веднъж, защото носи величието на епохата на Втората българска държава и най-вече величието на един от най-прославените български царе – Иван Асен II.
Крепостта е част от 100-те национални туристически обекта под номер 47, като там може да се сдобиете с печат в музея до входа на крепостта.
08:00 – 17:00
08:00 – 17:00работно време
4 лв.
такса вход
65.8 км
разстояние от Хотел Екстрийм
1:15 часа
времетраене на разходката
41.993159, 24.900996
GPS координати
Лесна
Трудност
