Златоград – градът запазил българската вяра през вековете!
В тази приказка ще се опитам да те изкарам от рутината на ежедневието ти, да те отделя от технологичния свят, в който живееш и да те пренеса някъде в Родопите. А защо Родопите? Защото това е оная планина, която все още носи бремето на стотиците години робство, оная, чиято земя е все така напоена от безкрайните сълзи на жените и която още помни битките и тропота на конски копита. Точно тя, Родопи. Планината с душа. Въпреки годините, тя още помни всичко. Успяла да запази величествеността си, дъха си, успяла да забрави и прости всички болки, успяла да вдъхва живот и сила при всеки наш поглед към нея. Тя ще ти разкаже всичко, ще те просълзи, ще те вдъхнови, ще те накара да се влюбиш в нея. А после и в себе си. Ще те изкара извън границите на нормалното, извън пределите на възможностите ти. Ще те пренесе в сърцето си, ще ти покаже раните си, ще те научи на гордостта си. Ще те накара да вярваш в съвършенството. И ти ще искаш да се върнеш пак. Като просяк ще търсиш продължението на приказката по нейните склонове, ще го търсиш по върховете й. И ще си ненаситен… Защото това е могъществото на планината. Нейната власт.Точно тук, в сърцето си, Родопи крие най – прекрасните забележителности в света. Някои от тях ще разкажат за историята ни, други ще те оставят да се възхитиш на величието на природата, а трети… ще ти разкажат за българина. За мен, за теб, за тях. Ще те доближат до оная част в сърцето ти, която е непокътната. Ще те накарат да се гордееш. Ще ти покажат от къде идваш и какъв си. Ще те пренесат в един изминал свят, в който не чужди, а нашите деди са живели и създавали. Създавали са нас. Създавали са нашето минало, за да можем да бъдем българи и днес. Някои кътчета ще гледат смаяният ти поглед и ще озарят душата ти. Ще те накарат да си задаваш въпроси, да развихряш въображението си. Ще ти покажат историята си. Която е и твоя история.
Тази приказка те отвежда в град Златоград.
И тук започва твоето преобразяване. Захвърляш всичко, което си донесъл, захвърляш градския шум от големия град, захвърляш задълженията си, захвърляш ежедневието и се пренасяш там. Този град ще те накара да повярваш в оная българска жилка, която така старателно забравяш. Но е там. Този град ще те събуди. И няма да искаш да си тръгнеш. А има толкова места, които ще пожелаеш да видиш.
Чувал си за възраждането, нали? Чувал си за борбата на българина за своя писменост, за борбата за развитие на културата, за борбата за правото да бъдеш християнин. Чувал си за всичката кръв, която дедите ни са пролели за създаването на българската църква. Тук, във Възрожденския квартал на Златоград ще се докоснеш до момента на тези събития. Ще се почувстваш истински българин. Ще гледаш красивите къщи и ще ахваш от удивление пред майсторството на човека. В някои от тях ще различаваш работилници, в други килийни училища. По онова време, хората са дарявали всичко, което са имали, дори и най – малкото за изграждането на тези постройки. Живели са в страх от тяхното забраняване, от тяхното унищожаване. Но тези къщи са устояли на времето и са тук днес. Гордо вдигнали глави насред града. Гордо запазили традициите на своите стопани и на народа. И ще те умиляват.
И тук ще стигнеш до най – старата църква в Родопите – „Свето Успение Богородично“.
Старите калдъръмени пътища ще те отвеждат по непознатите улици на Златоград и ти, притаил дъх ще попиваш всяка гледка. Погледа ти ще шари наоколо жадно, за да се докосне до още нещо. Да усети полъха на времето. Многократно разрушавана от турците и отново изграждана от християните, тя успява да запази и до днес своята неразрушима сила. Законът, който позволява нейното изграждане, задължава тя да бъде вкопана на около два метра в земята. Разчувстване ли е това, не зная, но и твоите сълзи ще напират в очите ти, гледайки църквата. Тя устоява достолепно на всички закони, на всички мъки, преживяла е сълзите на хиляди жени в нея и въпреки това, живее. Въпреки, че е вкопана в земята тя живее и до днес. Тя ще ти разкаже за тъмните векове на робство, когато дечурлига са тичали по прашните улици, за да отидат да се учат в килийното училище, приспособено в църквата. Ще те отведе в класната стая, покрита с камъни и ще усетиш жаждата на хората за наука. Въпреки мъките. Въпреки робството. Тя ще ти разкаже,че никоя забрана, никое правило не може да спре българина да бъде българин. Така, както никоя забрана не е спряла нашите деди да бъдат християни. Въпреки, че църквата не се издига в небесата.
Присънената църква “Св. вмчк Георги Победоносец”
И това не е всичко. По – нататък, сърцето ти, вече укротено, пак ще забие лудо. Защото Златоград ще те докосне до друга своя легенда. Тази за присънената църква “Св. вмчк Георги Победоносец”. И тук се питам има ли по голяма сила от вярата? Легендите разказват, че църквата е построена, след като св. Георги Победоносец се присънил на една жена от Златоград. Мъчно било намирането на камъни, тъй като те били пренесени от турска каменна кариера. Труден бил и строежа на църквата. Но след като и св. Георги се присънил и на турчина, чиято била кариерата, той позволил строежа. Сетне дарил подаръци за нея. Много мъки видели хората, докато църквата дойде на бял свят. Но аз няма да ти разкажа за фасадата ѝ, нито за броя на камъните, с които е построена. Защото и ти няма да искаш да знаеш, веднъж застанал пред могъществото ѝ. Запленен пред чудото на две български ръце. Да, има по – големи църкви, има по – високи църкви, има църкви, за които всички сме чували и посещавали. Но тази църква, тя говори. И ти ще замълчиш пред нейните думи, защото тя идва от далеч. Идва от времето, когато нашите деди са били рая. Идва от времето, когато тя е била единствената им утеха. Когато църквата е била единствената сила. Когато за нея си е струвало да дадеш живота си.
И тук се питам, има ли по – голяма сила от вярата? Има ли нещо по – силно от любовта към родината, от болезнената скръб към болката на народа? Златоград ще ти разкаже хиляди истории. Той ще те върне там, където една майка тихо плаче в леглото си вечер, защото чедото ѝ е по планините, запасало оръжие. Там, където старец слага калпака си и отрича да наложи феса в името на българското. Там, където деца виждат как убиват бащите им, заради християнската вяра. Златоград ще ти разкаже за копнежа по просвета, за ненаситността за знания, за развитие. За това, че българската църквата е била най – съкровения блян на хората. И те са я издигали със своите две ръце. Нашата история е част от нас самите, въпреки времето ,в което живеем. Въпреки, че забързани в своето ежедневие нямаме време да помислим за това, нямаме време да се почувстваме истински. Но тя е в нас. Нашата история тече във вените ни. Ние я завещаваме на децата си, а те на своите деца. Заради това винаги ще има българско и винаги ще имаме поводи да се гордеем за това. Заради оная, вкопаната в земята църква, която е понесла стотици бури, стотици урагани. Заради това, че я има. Все още я има. Заради другата църква, която е издигната чрез силата на вярата. Заради градовете като Златоград. Които не крият своята история, а чакат да я намериш. Да я обикнеш. И ти ще го направиш. И ще искаш да се поклониш. Пред цялата мъка на народа, който с грубите си ръце е запазил своето. Запазил е бъдещето. Запазил е себе си и нас. Запазил се е като народ. Сам. Има ли по – голяма сила от вярата? Ти сам ще си дадеш отговор веднъж застанал лице в лице със смелостта на българина да бъде българин. И ще поискаш отново да се върнеш…
Ако искате да посетите китното градче – Златоград може да направите вашата резервация в Хотел Екстрийм, Пампорово. Хотелът се намира на около 1:20 часа от хотела и е перфектна дестинация за еднодневна екскурзия 🙂
Малко информация за поредния ни гост автор, който ни просълзи и ни накара да се гордеем една идея повече от факта, че сме Българи!
Ива е завършила Военният университет във Велико Търново и е все още само на 23 години (тя ни позволи да споменем на колко години е, иначе не бихме си позволили). Обожава да пише, както си личи и по написаното. Определено и се отдава, като голямата и мечта е да издаде книга. Ние вярваме, че това не е далеч и и пожелаваме много успехи 🙂