Дяволски мост край Ардино и Орлови скали

Трябва да призная, че Ардино беше за мен от големите изненади по време на #RodopiTrip. Представях си го като поредното китно родопско селце, скътано между планински заоблени била, но се оказа, че съм грешал и то доста. Всъщност Ардино е цял общински град. Е, вярно не много голям, но това не му пречи да е чист, подреден и да е скътал в себе си впечатляващи забележителности – Дяволски мост и Орлови скали

Къде се намира Ардино?

На по-предубедените от вас може да се стори малко далеч. Градът се намира на около 70 километра (1 час и 30 минути шофиране) от хотел Екстрийм, Пампорово при положение че решите да минете през град Смолян. Друг възможен маршрут е през селата Момчиловци, където можете да посетите Дупчов камък, както и през Дрянка и Стояново, над които се подава възвишението Карабурун, за което вече съм ви разказвал в предишните си публикации. Независимо кой маршрут изберете и по двата има какво да видите. В такива случаи аз най-често избирам да отида до целта по единия път и да се върна по другия. Така мога да видя повече места.

Какво да посетим около Ардино?

В Ардино си струва да отидете на две места, за които днес ще ви разкажа – Орлови скали и много популярният Дяволски мост. Докато пресичах улиците на града видях, че има и музей, но за мое съжаление, времето не стигна и за него. Но дори само това, което успях да видя не беше никак малко и при това доста впечатляващо.

Орлови скали

Това е тракийско скално светилище на цели 2500 години. За да стигнете до скалите трябва да се придвижите до точка с координати 41.56788, 25.14508. Мястото се намира в покрайнините на града и е много лесно достъпно, тъй като преди 2-3 години е изграден асфалтов път, както и уширение за паркиране на автомобили в края му. На места пътят е малко тесен, но все пак разминаване с насрещни автомобили е възможно.

Стигайки паркинга поемате по отлично маркирана туристическа пътека (с червена маркировка), която е леко стръмна. Докато се изкачвате по нея, използвайте случая да си починете при монтираните табели със стихове от местни автори, като този например от автора Сабахатин Али:

Клетки са ми градовете,

хора, с мен не говорете,

далеч, далеч от мен бъдете!

Моят дом е в планините.

Изкачването трае около 150 метра, за които се преодоляват към 40 метра денивелация. След това пътека става равна и дори започва да слиза надолу. Така неусетно само за 400 метра (или около 15 минути ходене) ще достигнете до Орлови скали. За тях има различни легенди и теории, които се опитват да опишат тяхното предназначение и естество.

Може би най-близо до истината е, че скалата е използвана от траките за почитане на техни мъртви.

Изсечени са 100 скални ниши (до наши дни са запазени 97) с трапецовидна форма и височина около 70 см. В тях са се поставяли урни с прахта на изгорените покойници, а на определени дни в годината са се палели малки кандилнички. Вероятно гледката по тъмно на мъждукащите малки светлинки е много въздействаща.

При скалата ме посрещна добър човечец на над средната възраст. Той е нещо, като “поддръжка”, защото разполагаше с доста инструменти, с които облагородяваше местността за туристите, а в същото време изпълняваше ролята на касиер и екскурзовод. Срещу билетче за 2 лв. от него научих, че на скалата са правени жертвоприношения. Ако жрецът кажел, че месото е хубаво то се яде, иначе се изгаря.

По думите му, местните хора вярват, че скалата лекува. На времето един дядо занесъл на ръце болната си баба там да преспи и след 2-3 дни се оздравяла. Друга жена пък не можела да има деца и като преспала там заченала. Легенди, ако искате вярвайте!

След като обиколих скалата от всички страни и я наснимах, както си му е редът, моят домакин ми предложи да ми покаже пряка пътека до паркинга, която той наричаше “служебна”. Всъщност това е пътеката от едно време, която до ден днешен ползват и местните хора. Туристическата пътека е създадена много по-късно. Другата пътека слиза много по-плавно до паркинга и почти няма завои. Слиза се буквално за минути. Повече за нея няма да ви разказвам. Просто като идете там, уважете труда на хората и минете по официалната пътека. Орловите скали са достъпни по всяко време и преходът до тях е възможен за туристи от всякакви възрасти.

няма

работно време

няма

такса вход

0.4 км

дължина на маршрута (в посока)

00:15 мин.

времетраене на посещението

41.56788, 25.14508

GPS координати на паркинга

Средна

Трудност

Дяволският мост

Трябва да ви призная, че Дяволският мост край Ардино беше отдавнашна моя цел. Затова след като разбрах, че ще имам шанса да обикалям в продължение на почти 10 дни из Родопите, много се зарадвах, че ще имам възможност най-сетне да го видя.

Мостът се намира на север от Ардино, като се минава по тесен, вероятно наскоро асфалтиран, път до координати 41.62372, 25.1243. Много е възможно по него да срещнете и едни местни обитатели. Покрай пътя, често пасат стада от крави, които понякога излизат на него, като си преживят най-невъзмутимо, без да удостояват с внимание преминаващите автомобили. Затова може да ви се наложи да ги изчакате да си свършат работата 🙂 В края на пътя ще попаднете на уширение за паркинг, след което асфалтът свършва и пътят става черен. Тук трябва да решите дали да продължите с автомобила си или да поемете пеша.

Пътят до моста е 2 километра, като наистина позволява по него да се мине с лек автомобил. Трябва да бъдете особено внимателни, защото на места има изровени участъци и стърчащи камъни, които могат да ви изиграят лоша шега. Реално денивелацията е много малка и лично аз ви препоръчвам да изминете разстоянието пеша. Ще ви коства около половин час в едната посока и с оглед състоянието на пътя след паркинга, няма да спестите кой знае колко време ако минете с кола. Мостът е достъпен по всяко време и пешеходният преход до него е подходящ за деца над 4 години. Няма разклонения, при които да свиете по грешна посока.

Мястото е популярно и може да се каже оживено. Срещнах доста хора по пътя до моста. Непосредствено преди него са изградени няколко навеса с маси и голямо барбекю, където може да прекарате и целия ден с добра компания. Местността около моста е много живописна. Той е построен в една теснина между двата бряга на Арда. Буквално гъмжи от риба и жаби. Имах късмета да чуя арията на последните по време на внезапно изсипалия се дъжд, докато първите си мълчаха като риби 🙂

Мостът са намира в защитена местността, поради наличието на скално цвете Родопски силивряк, което се среща само в България и Гърция. Ако си спомняте, разказвах ви за него при посещението си на друг Дяволски мост, този път при село Борино.

Вярвате или не, мостът е построен преди 500 години и до сега не са се налагани никакви ремонти по него. Разположен е изключително удачно, а за направата му са използвани висококачествени материали. Докато пътувате из Родопите, много често ще виждате мостове със сходна “островърха” архитектура. Този при Ардино обаче е ненадминат по размерите и красотата си. Истински образец, който от 1984 г. е със статут на паметник на културата. В средата достига височина от 11.5 метра. Разположен е на важен път от Пловдив за Беломорието, използван в продължение на хилядолетия, чак до средата на XX век.

няма

работно време

няма

такса вход

2 км

дължина на маршрута (в посока)

00:15 мин.

времетраене на посещението

41.62372, 25.1243

GPS координати на паркинга

Лесна

Трудност